Възможно ли е да обичаш двама души едновременно?

polqlqlq написа:

Всъщност темата е "Можем ли да ОБИЧАМЕ двама души едновременно" .Обич, привързаност...да,може...,но жарко чувство на изпепеляваща любов към двама....-мне, не мисля...

Това с изпепеляващата любов го има само в приказките!
И аз се опитвам да открия онази страна наречена Dreamland,но на картата не успявам.Дори спирам и питам хората,но никой,не е чувал за нея.Ако ти знаеш къде е покажи ми я...но такава държава няма,живота може да ти поднесе всякакви изненади,всякакви срещи...18-те ти години са прекалено малко,за да правиш изводи от сега...просто приеми,че се случват и такива неща...

ivko написа:

Това с изпепеляващата любов го има само в приказките!
И аз се опитвам да открия онази страна наречена Dreamland,но на картата не успявам.Дори спирам и питам хората,но никой,не е чувал за нея.Ако ти знаеш къде е покажи ми я...но такава държава няма,живота може да ти поднесе всякакви изненади,всякакви срещи...18-те ти години са прекалено малко,за да правиш изводи от сега...просто приеми,че се случват и такива неща...

Щом не си открил тази Dreamland значи не си намерил подходящия човек, който да те отведе в нея. За всеки на света съществува по някой, който да го заведе в тази страна. Тя не е на никоя карта...тя съществува само в сърцата на влюбените... Ако си открил истинска любов, то значи и нея си открил... Явно се дразниш, че си позволявам много да пиша по тази тема, въпреки възрастта си...но за любовта възрастова граница няма...и всеки си има право на мнение...По-горе написах: ако ми се случи някога...тогава ще повярвам...това е.

Естествено, че може човек е създаден да обича. Има много видове любове. Но не съм съгласна, че може да обичаш двама човека по един и същи начин.

polqlqlq написа:

Щом не си открил тази Dreamland значи не си намерил подходящия човек, който да те отведе в нея. За всеки на света съществува по някой, който да го заведе в тази страна. Тя не е на никоя карта...тя съществува само в сърцата на влюбените... Ако си открил истинска любов, то значи и нея си открил... Явно се дразниш, че си позволявам много да пиша по тази тема, въпреки възрастта си...но за любовта възрастова граница няма...и всеки си има право на мнение...По-горе написах: ако ми се случи някога...тогава ще повярвам...това е.

Това,че пишеш много може само да ме радва,но не и да ме дразни.Доводите ти са слаби...това е което искам аз да кажа.И не чакй нещо да ти се случи,за да повярваш в него...понякога става прекалено късно,за да реагираш

ivko написа:

Това,че пишеш много може само да ме радва,но не и да ме дразни.Доводите ти са слаби...това е което искам аз да кажа.И не чакй нещо да ти се случи,за да повярваш в него...понякога става прекалено късно,за да реагираш

Благодаря ти за съвета.., но смятам че любовта не се основава на предвидливост...Нейното очарование се състои именно в неочакваните емоции...били те приятни или объркващи...

По принцип съм от хората, които съумяват да повярват в нещо без да е нужно да са се убедили в него от личен опит...и все пак това за влюбването в двама ми звучи твърде нелогично...
А щом считаш доводите ми за слаби...защо въобще ми опонираш...ако бях на твое място, не бих си губила времето със слаби опоненти...

Форума не е само за спор,а и за съвет.Опитвам се да ти покажа,че съществува и друга гледна точка.
Любовта е като повечето неща които ни се случват в живота.Не става въпрос да предвиждаш,а да знаеш,че може да се случи подобно нещо.И още един съвет...ти сама го каза,но не се усети...не търси логика в любовта

Че форума е и за съвет...аз самата ти благодарих за съвета и доброжелателността...Че спорим...спорим и това е нормално при сблъсък на ДВЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ. Ако се опитваш да ми покажеш, че съществува др. гл. точка, знай, че много добре разбирам твоята, но още съм убедена в правотата на своето гледища.

А относно логиката в любовта...такава липсва, прав си! Обаче поне за себе си се старая разумът и емоцията да вървят хванати за ръце, затова не мисля, че бих се озовала в подобен триъгълник...и все пак ако допусна, че такива неща се случват...то бих допуснала някакъв вид обич към двама души, но не и любов

Едва ли някой може да каже къде е точно границата за която ти говориш и дали въобще има такава...

Границата между любов и обич ли?

За мен любовта = обич.Просто синоними.Но любовта е различна...към майка,към баща,към брат,към сестра,към близки,към приятели,към гадже...

Аз пък, когато казвам "любов" мисля за тази към гадже...т.е. , когато си влюбен. А обичта според мен е тази, която има различни измерения. В тази тема според мен става дума точно за любов, по начина, по който аз я разбирам.. Нз...наистина поставих с твърде голяма лекота такава граница между понятията...Наистина, когато сме влюбени...то значи безрезервно ОБИЧаме някого по определен начин...Като се замисля то понятията са наистина много свързани...Но като казах: "и все пак ако допусна, че такива неща се случват...то бих допуснала някакъв вид обич към двама души, но не и любов", имах предвид именно това..:любов=обич към гадже, обич=любов с мн измерения..

Приключвам спора от моя страна като каже,че когато обичаш изпитваш любов не зависимо към кой.Обичаш заради нещо което си видял и усетил в някой.Към родителите е друго.
Сложно е,но ще разбереш.Това е от мен.Няма да споря повече

ivko написа:

Сложно е,но ще разбереш.

Не се тревожи...прозорлива съм :}

Аз пък мисля, че има макар и малка разлика между любов и обич. (изобщо няма да говоря за родители, близки и приятели). Първо се влюбваш в даден човек, летиш из облаците, когато си с него и мислиш за него и т.н. мисля,че знаете какво имам предвид. След време тази лбов прераства в обич, усещаш, че вече не можеш да живееш без този човек, че имаш нужда от него, загрижен си за него, абе, с две думи ОБИЧАШ ГО.
И тук май polqlqlq е права, че не може да си влюбен в двама едновременно. Но да обичаш, знам ли, може и да може. Ако вече си имаш някого, когото обичаш, но не изпитваш вече онова хвърчене из облаците, и срещнеш друг, влюбиш се в него, мисълта за него те кара да летиш, но пък не си престанал да обичаш първия...Ето на това му се вика каша, да се разкъсваш, да не знаеш накъде да поемеш, какво да правиш, луташ се...Но, ако после заобичаш и втория човек, значи ще излезе, че може да се обичат двама души едновременно. Като изобщо не може да става на въпрос, че тази обич ще е еднаква и към двамата. Абе сложно е, не го пожелавам никому

Напълно съм съгласна с теб...Така би могла да бъде разграничена любовта от обичта, като същевременно двете да не се разделят категорично една от друга...

А погледнато от този ъгъл...напълно се съгласявам с теб...единствено така бих допуснала, че могат да се обичат двама души едновременно..., но наистина си е голямааа КАШААаа

То и не трябва да се разделят напълно любовта и обичта, вървят си ръка за ръка. То по друг начин и аз не бих могла да си представя, че могат да се обичат двама едновременно. Не знам как би било, ако срещнеш двама интересни за теб души по едно и също време. Но предполагам тогава влечението към един от тях ще надделее. Защото тогава все още няма обич към нито единия. Абе, знам ли. Не искам и такава ситуажия да обмислям. Моята каша си ми е достатъчна