Хари Потър - малко и за тази поредица

Пускам тази тема с идеята всеки който е чел книгите да обсъди мнението си за тях. Тук не е нужно да се правят някакви литературни анализи - те са за неуспяли писатели(нищо лично, ако някой се почувства обиден, това е лично мое мнение, с което не е нужно да се съгласявате). За мен Художествената литература е за четене, не е нужно да се правят анализи, защото тя ни дава различни начини на живот - да живееш достойно, честно и независимо от това което се случва да верен останеш себе си, и да не правиш компромиси със съвестта си, защото това е най-страшното нещо, което може да сполети човек. Това беше краткото ми отклонение.

Ще помоля хора, които не са чели книгите да не пишат постове от сорта - "това е егати тъпотията" или от този род. Целта е всеки, който е чел книгите(а не гледал филмите) да си каже мнението, кое най-много му е допаднало, харесало и т.н. и кое не е.

Лично на мен ми направи впечатление не героят на Хари Потър, а на Сивиръс Снейп - омразният на много читатели професор по отвари. След като прочетох шестата книга трябва да си призная, че и аз бях скептично настроена към него, но въпреки всички аз съм човек, който вярва в доброто у хората и затова реших, че Снейп уби Дъмбълдор, защото двамата заедно така са решили и се оказах права(след като снощи дочетох последната книга). Разбира се как може Албус Дъмбълдор да се моли за живота си? Е , оказа се, че той се е молил Снейп да го убие, но ще спра дотук, за да не започна преразказ да правя. Това, което действително ме удиви бяха тези диалози:


"Take it.... take it....
"Look...at...me..."he wispered" - Е тук се раздрах да рева, това е най-тъжната част в последната книга. Снейп иска за последен път да види очите на Лили, в очите на сина й.

"Snape said nothing, but merely looked up at Dumbledore.
“Hide them all, then,” he croaked. “Keep her—them—safe. Please.”
“And what will you give me in return, Severus?”
“In—in return?” Snape gaped at Dumbledore, and Harry expected him to
protest, but after a long moment he said, “Anything.”
The hilltop faded, and Harry stood in Dumbledore’s office, and something
was making a terrible sound, like a wounded animal. Snape was slumped
forward in a chair and Dumbledore was standing over him, looking grim. After a moment or two, Snape raised his face, and he looked like a man who had lived a hundred years of misery since leaving the wild hilltop."

“So the boy. . . the boy must die?” asked Snape quite calmly.
“And Voldemort himself must do it, Severus. That is essential.”
Another long silence. Then Snape said, “I thought. . . all those years. . . that we were protecting him for her. For Lily.”
“We have protected him because it has been essential to teach him, to raise him, to let him try his strength,” said Dumbledore, his eyes still tight shut.
“Meanwhile, the connection between them grows ever stronger, a parasitic growth. Sometimes I have thought he suspects it himself. If I know him, he will have arranged matters so that when he does set out to meet his death, it will truly mean the end of Voldemort.”
Dumbledore opened his eyes. Snape looked horrified.
“You have kept him alive so that he can die at the right moment?”
“Don’t be shocked, Severus. How many men and women have you watched die?”
“Lately, only those whom I could not save,” said Snape. He stood up. “You have used me.”
“Meaning?”
“I have spied for you and lied for you, put myself in mortal danger for you.
Everything was supposed to be to keep Lily Potter’s son safe. Now you tell me you have been raising him like a pig for slaughter—”
“But this is touching, Severus,” said Dumbledore seriously. “Have you grown to care for the boy, after all?”
“For him?” shouted Snape. “Expecto Patronum!”
From the tip of his wand burst the silver doe. She landed on the office floor, bounded once across the office, and soared out of the window. Dumbledore watched her fly away, and as her silvery glow faded he turned back to Snape, and his eyes were full of tears.
“After all this time?”
“Always,” said Snape."
От цялата поредица това е за мен, което е върха на сладоледа, това е което прави книгата - любовта, това е кулминацията. Разбира се има и други моменти, но този е толкова човечен и близък до нас, че ми стана любим.
Давайте вие!:8)

П.С. Тези цитати са от Седмата книга - Harrry Potter and the Deathly Hallows и са оригинални, не е фенфикшън.

Я го преведи...

За мене "Хари Потър" поредицата е едно доста странно "същество" на книжния пазар. Причината да смятам така е фактът, че сюжета е хем фентъзи (знаете-магьосници, кентаври, хипогрифи и т.н.) и в същото време се развива в нашия свят (нещо твърде необичайно за класик фентъзито). На същата причина отдавам и небивалия успех на книгите - историята е близка до масовия читател, т.е. не се занимаваме с напълно измислени светове, които тепърва трябва да изучаваме, а дори всеки ден се намираме в част от света на Хари. В същото време четивото предлага една друга възможност на нашия живот, далеч по-интересна и забавна. Иначе за мен сюжета винаги е бил леко плосък, което обаче не ми попречи да чета всяка от книгите почтина един дъх.

Аз пък съм чела първите 3 книги и ми харесват. Може да се смятат за детски, но госпожа Роулинг определено знае как да пише романи..

Книжките ми харесаха. Въпреки, че на моменти ми се щеше да прехвърля доста глави напред, за да се стигне до действието. Тъй де, 300 страници кому са нужни когато може да са 150...
За Снейп съм абсолютно съгласна.